Лъжеш ли?

Парламентарни избори
(април 2026)

Резултати

24 неверни твърдения

Кандидат
Асен Василев (ПП-ДБ)
Предаване
Изборът на България: Портрети на властта (връзка)
Дата на излъчване
2026-03-21
Минута на изказване
9 мин.
Невярно твърдение
„Имаме вече българи, които за първи път почнаха да се връщат повече в страната, отколкото да я напускат.“
Контекст на изказването
Василев подчертава положителните ефекти на участието на неговата политическа сила в управлението на държавата.
Нашата аргументация
Не е вярно, че за първи път повече хора се „връщат“ в България, отколкото я напускат след като Асен Василев взема участие в управлението (2021 г.).
Както се вижда от статистиката на НСИ за външната миграция (изт. 1), тенденцията, за която говори г-н Василев, се наблюдава още през 2020 г., като тогава имигрантите с българско гражданство са около 24000 повече от емигрантите с такова, а тези с чуждо – около 1100 повече. През 2021 г. (когато г-н Василев става министър) също има положителна нетна миграция, но този път тя се дължи на хора, които не са граждани на ЕС и нямат българско гражданство. Положителната нетна миграция се запазва и през 2022-2024 г.
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
На Фокус (връзка)
Дата на излъчване
2026-03-22
Минута на изказване
9 мин.
Невярно твърдение
„България, условието, за да влезе, едно от условията, за да влезе в НАТО беше да ликвидираме нашите ракетни войски. Ние имахме ракети земя-земя, те бяха с обхват от 800 км в почти всички балкански столици.“
Нашата аргументация
Изказването съдържа две неверни твърдения:
1) България не е „ликвидирала“ ракетните си войски. В момента разполагаме със зенитно-ракетни войски, които са в състава на ВВС (изт. 2) и ракети земя-земя, които са в състава на сухопътните войски (изт. 3).
2) Според официалните данни, България никога не е разполагала с ракети с обсег 800 км. Генералният консенсус е, че ракетите, за които Костадинов говори (SS-23), имат обсег от около 500 км., като според някои източници максималният им обсег при определени условия е 740 км. (изт. 1)
Източници
Кандидат
Бойко Борисов (ГЕРБ-СДС)
Предаване
Изборът на България: Портрети на властта (връзка)
Дата на излъчване
2026-03-22
Минута на изказване
12 мин.
Невярно твърдение
„Сега имаме 100% правителство на ПП и ДБ. Управляват ли добре? Не. Хората виждат ли го? Да. Е, да избират следващото.“
Контекст на изказването
Състав на служебното правителство
Нашата аргументация
В предаването „Лице в лице“ самият Бойко Борисов казва, че той е „оставил“ Атанас Запрянов в служебното правителство на Андрей Гюров (изт. 1 между 28-ма и 30-та минута), което е в директно противоречие с изказването, че служебното правителство е 100% на ПП-ДБ.
Източници
Кандидат
Бойко Борисов (ГЕРБ-СДС)
Предаване
Изборът на България: Портрети на властта (връзка)
Дата на излъчване
2026-03-22
Минута на изказване
23 мин.
Невярно твърдение
„Новият закон, който приехме, който дава възможност с по 25% да падат данъците на всички, които се занимават с научно-развойна дейност и иновации.“
Контекст на изказването
ЗИД на закон за корпоративно и подоходно облагане (изт. 1)
Нашата аргументация
Не е вярно, че новоприетите изменения в закона (Закон за корпоративното подоходно облагане; изт. 1) дават възможност на фирмите, занимаващи се с научна и развойна дейност, да намалят данъчната си тежест с 25 процента. Параграф 5, чл. 69 гласи, че данъчната тежест може да бъде допълнително намалена с 25% от разходите за научноизследователска и развойна дейност (т.е. да признае допълнителни 25% от вече направените разходи като такива и така да се намали печалбата, върху която се заплаща данък). Това не означава, че общата данъчна тежест се намалява с 25%, както твърди г-н Борисов.
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
Тази сутрин (връзка)
Дата на излъчване
2026-03-26
Минута на изказване
13 мин.
Невярно твърдение
„Нали знаете, че представителят на БНБ там [бел.ред. представителят на БНБ в ЕЦБ] има участие в 8 от 12 гласувания. Реално погледнато той през по-голямата част от времето там е фигурант.“
Нашата аргументация
Не е вярно, че ролята на представителя на БНБ в Борда на управителите на ЕЦБ е незначителна. Той има право да присъства и да участва в общата дискусия при всяко събиране на Борда и да гласува при по-голямата част (11/16) от гласуванията. Тежестта на неговия вот е еднаква с тази на всеки друг представител, имащ право на глас при съответното гласуване, включително на тези на най-икономически силните страни в Еврозоната.
Правилата за гласуване при решения, засягащи монетарната политика на ЕЦБ, са следните: Бордът на управителите на ЕЦБ се състои от управителите на 21-те централни банки на държавите, които членуват в Еврозоната и шестимата членове на Управителния съвет на ЕЦБ. Бордът се събира два пъти в месеца, като гласува решения на всеки 6 седмици (изт. 4). Всички членове на Борда имат право да присъстват на всяка среща. Шестимата членове на Управителния съвет на ЕЦБ имат постоянно право на глас (изт. 3). Управителите на централните банки на Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия разполагат с общо 4 гласа. Останалите 16 държави-членки на Еврозоната (вкл. България) имат общо 11 гласа. Управителите на централните банки се редуват да гласуват на ротационен принцип (ежемесечно) (изт. 1).
Изт. 2 показва графика на гласуване за 2026 г.
Правилата за гласуване при решения, засягащи специфични въпроси по акционерните права са различни (базирани на процент от капитала на въпросната централна банка в общия капитал на ЕЦБ), но те не са обект на изказването на г-н Костадинов.
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
Тази сутрин (връзка)
Дата на излъчване
2026-03-26
Минута на изказване
15 мин.
Невярно твърдение
„Тогава [бел. ред. през 2002 г., армията] тя беше 45 хиляди души. Аз съм ефрейтор от ВВС. За да влезем в НАТО условието беше да разоръжим армията си, да я намалим и да премахнем една голяма част от нашите, включително цели сортове войски, цели родове войски. Ние премахнахме подводния си флот, нямаме вече подводници, ние премахнахме нашите ракетни войски, това беше изискване.“
Нашата аргументация
Не е вярно, че сме премахнали подводния си флот, за да влезем в НАТО. Българската армия получава разрешение от НАТО да запази своите подводници (Изт. 1), като последната ни подводница е изведена от служба през 2010 г. През последните години дори има разговори за възобновяване на подводния ни флот, но в крайна сметка ние вземаме решението да не го правим по стратегически и финансови причини (Изт. 2).
Освен това България не е „премахнала“ ракетните си войски. В момента разполагаме със зенитно-ракетни войски, които са в състава на ВВС (Изт. 3) и ракети земя-земя, които са в състава на сухопътните войски (Изт. 4).
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
Тази сутрин (връзка)
Дата на излъчване
2026-03-26
Минута на изказване
12 мин.
Невярно твърдение
„Погледнете изказването на Кристин Лагард, вчера или онзи ден беше. Тя казва, че заради това, че се очаква следващите една-две-три години да има по-висока инфлация в еврозоната, трябва да започнат да повишават лихвените проценти. Тук говорим за императивно решение.“
Нашата аргументация
Не е вярно, че Кристин Лагард казва, че ЕЦБ трябва да започне да повишава лихвените проценти. В изказването си от 25. март (Изт. 1) г-жа Лагард отбелязва, че ЕЦБ ще продължи да изпълнява ангажимента си да поддържа средносрочна инфлация в размер от 2%, което включва евентуално покачване на лихвените проценти, но няма да предприема мерки преди да има достатъчно информация за големината и продължителността на шока, както и неговото разпространение. Тя подчертава, че ЕЦБ има опции за отговор на шока с цените на енергийните източници и е на по-добра изходна позиция в сравнение с енергийната криза отпреди 4 години (виж заключителната част от речта).
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
Тази сутрин (връзка)
Дата на излъчване
2026-03-26
Минута на изказване
18 мин.
Невярно твърдение
„И цените на тока, които подскочиха по същия начин и там поредица от причини, които са свързани с либерализацията на пазара на цените за битовите потребители. (…) Преди година и половина беше направено това нещо обяснявахме, че не трябва да се прави, защото цените ще скочат.“
Нашата аргументация
Не е вярно, че пазарът на ток за битовите потребители е либерализиран. Според приетото на 16.05.2025 г. изменение на Закона за енергетиката битовите потребители продължават да купуват ток на фиксирана цена (изт. 1, параграф 3). Това, което налага изменението на закона, е изкарване на електроразпределителните предприятия (ЕРП) на свободния пазар за електроенергия и въвеждане на компенсационен механизъм: държавата поема разликата между цената на електроенергията на свободния пазар и определената от КЕВР фиксирана цена за битовите потребители.
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
Тази сутрин (връзка)
Дата на излъчване
2026-03-26
Минута на изказване
8 мин.
Невярно твърдение
„[...] ние влязохме в Еврозоната с фалшифицирани данни. И то не го казваме ние. Казва го Министерството на финансите. Бюджетният дефицит знаете, че за миналата година трябваше да бъде максимум 3% – изискване, което е желязно по Маастрихтските критерии. Той беше 3,1%. Същото нещо важи и за инфлацията, която НСИ трябваше да рапортува бодро, че е 2,5% а в крайна сметка излезе че е около 4-4,5% [...] два от трите критерия, които трябваше да бъдат покрити, не са. Следователно влизането на България в еврозоната е нищожно.“
Нашата аргументация
Не е вярно, че България не е изпълнила два от трите критерия за влизане в Еврозоната.
Относно критерия за инфлация: конвергентният доклад (изт. 1) разглежда инфлацията (хармонизиран индекс) в период от една година преди публикуването на същия (1.2.2). Според правилата на Еврозоната, инфлацията в държавата-кандидат не трябва да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта инфлацията в трите държави-членки с най-ниска инфлация. В случая на България, референтната стойност за критерия инфлация е 2,8%, като нашата е била 2,7% (към април 2025) с прогноза да се увеличи над прогнозната реферетна стойност към края на 2025 г., да падне на нивото на референтната стойност в началото на 2026 г. и да остане под нея до края на 2026 г. Според последните достъпни данни на НСИ, този показател не е бил ревизиран (изт. 2), така че критерият е изпълнен към момента на издаване на доклада. Също така, въпростният показател за инфлация не е надвишавал 3,5% от момента на публикуването на доклада, т. е. не достига до 4-4,5%, цитирани от г-н Костадинов.
Относно критерия за бюджетен дефицит: в Доклада се цитира бюджетен дефицит от 3,0% за 2024 г. и очакван дефицит от 2,8% за 2025 и 2026 г., като това е прогноза на Европейската комисия (изт. 3). В действителност критерият за 2025 г. не е изпълнен, като бюджетният дефицит в края на годината възлиза на 3,1% от прогнозния БВП или 0,1% над Маастрихтския критерий (изт. 4). Това обаче, не е релевантно за валидността на конвергентния доклад и поради това няма отношение към законосъобразността на приемането ни в Еврозоната.
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
Тази сутрин (връзка)
Дата на излъчване
2026-03-26
Минута на изказване
11 мин.
Невярно твърдение
„България имаше и продължава все още да има двойно по-ниски лихви от тези, които са в останалата част от еврозоната. Това е аномалия, обаче няма как да продължи да съществува, защото ЕЦБ не може да държи такава огромна разлика в лихвите. Все едно, представете си, когато бяхме с българския лев банките във Варна да имат двойно по-ниски лихви от тези в София...Не, тук не говорим за пазара. Тук говорим за единна финансова система. Просто няма как. Може да има разлика между 10 и 15%. Следователно предстои ръст на лихвите по кредитите – както ипотечните, така и потребителските, които в момента от 3,5 ще станат около 6-6,5%. Което означава, че всеки един български гражданин, който има кредити, да знае, че ще му се увеличават вноските по тях.“
Нашата аргументация
Не е вярно, че лихвите по кредитите в България са два пъти по-ниски от тези в Еврозоната. Според последните данни на ЕЦБ (изт. 1, 13.04.2026), средната лихва по ипотечен кредит в Еврозоната е 3,37%, а тази в България – 2,47%. Според статистиката лихвата при нас е по-висока само от тази в Малта (2,1%), но е съпоставима с тази в Испания, Финландия и Португалия (2,75%, 2,77% и 2,83%). Освен това лихвата по потребителския кредит в България (8,49%) е над средната в Еврозоната (7,51%), като по-ниска лихва от нас имат 13 от останалите 20 държави в зоната.
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
Тази сутрин (връзка)
Дата на излъчване
2026-03-26
Минута на изказване
2 мин.
Невярно твърдение
Костадинов: „…Ако ние управляваме държавата, сваляме санкциите, цената на бензина, на нафтата, на газта падат с между 30 и 40 %“
Водеща: „Само че санкциите са общоевропейска политика. Трябва да мине през съгласуване с Брюксел.“
Костадинов: „Не е така, защото санкциите, които бяха отменени вчера, макар и временно, са в същия регистър. Те не са някакви специфични санкции.“
Нашата аргументация
Не е вярно, че можем едностранно да прекратим санкциите по отношение на купуването на нефт и газ от Русия. Това е описано в Регламент (ЕС) № 833/2014 (изт. 1, чл. 3м, чл. 3ма, чл. 3са).
Дерогацията, която се гласува от българският парламент, засяга членове 3ж, 3и, 3к (изт. 2). В тях дерогация е предвидена за случаи, свързани с преработване на гориво в ядрени мощности с граждански цели. Такава дерогация не подлежи на съгласуване с ЕК.
За вноса на нефт и газ регламентът не предвижда никакви дерогации.
Източници
Кандидат
Асен Василев (ПП-ДБ)
Предаване
120 минути (връзка)
Дата на излъчване
2026-03-29
Минута на изказване
5 мин.
Невярно твърдение
„Има над 30 бивши агенти на ДС [бел.ред. в листите на Прогресивна България].“
Нашата аргументация
Не е вярно, че в листите с кандидат-депутати на политическа партия Прогресивна България за предстоящите избори на 19 април 2026 г. се намират 30 бивши агенти на Държавна сигурност (ДС). Според данни на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, решение № 3-69/ 07.04.2026 г. (Източник 1), в листите на Прогресивна България комисията по досиетата е открила един бивш сътрудник и това е разузнавачът Петър Тодоров, който е трети в листата на партията в Пловдив.
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
Денят започва с Георги Любенов (връзка)
Дата на излъчване
2026-03-29
Минута на изказване
6 мин.
Невярно твърдение
„Първо, поскъпването започна преди влизането на шиткойна в България. Второ, в началото на 2026 година този процес се засили още повече. На трето място не трябва да забравяме, че премахването на контрола върху цените на тока за бита и за битовите потребители още в края на миналата година започна един ръст на цените, който видяхме, че ескалира с двойни и тройни сметки за ток в началото на тази година.“
Нашата аргументация
Не е вярно, че е премахнат контролът върху цената на тока за битовите потребители. Според приетото на 16.05.2025 г. изменение на Закона за енергетиката битовите потребители продължават да купуват ток на фиксирана цена (изт. 1, параграф 3). Това, което налага изменението на закона, е изкарване на електроразпределителните предприятия (ЕРП) на свободния пазар на електроенергия и въвеждане на компенсационен механизъм: държавата поема разликата между цената на електроенергията на свободния пазар и определената от КЕВР фиксирана цена за битовите потребители.
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
Денят започва с Георги Любенов (връзка)
Дата на излъчване
2026-03-29
Минута на изказване
10 мин.
Невярно твърдение
„По отношение на НАТО: в момента на нашето гражданско летище има американски самолети. Тези американски военни самолети абсолютно безпрецедентно се намират на българско гражданско летище, при това най-голямото в България. Представлява ли това тяхно присъствие заплаха за нас? Разбира се, потенциално представлява заплаха.“
Нашата аргументация
Не е вярно, че присъствието на самолети на членове на НАТО на българско гражданско летище е безпрецедентно. Американски самолети са използвали бургаското летище Сарафово няколко пъти от 2001-ва до сега - например през 2001, 2012, 2014 и 2025-та година (изт. 1 - 4)
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
Денят започва с Георги Любенов (връзка)
Дата на излъчване
2026-03-29
Минута на изказване
14 мин.
Невярно твърдение
„Ще Ви припомня, че навремето беше сезиран (бел. ред. Конституционният съд) 20211 г. заради Кирил Петков, който беше незаконен министър на икономиката, защото беше в противоречие със закона и Конституцията като двоен гражданин-министър. Нещо, което и в момента е забранено в Конституцията. Обаче КС каза "няма проблем"."
Нашата аргументация
Не е вярно, че в момента е незаконно човек с двойно гражданство да бъде министър. (изт. 1, чл. 65 и чл. 110). Промените в Конституцията, които позволяват това, са обнародвани в брой 106 на Държавен вестник през декември 2023 г. (изт. 2). В последствие Конституционния съд разглежда допустимостта на въпросните промени, но не ги отменя (изт. 3 и 4), съответно те важат към днешна дата.
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
Още от деня (връзка)
Дата на излъчване
2026-03-30
Минута на изказване
4 мин.
Невярно твърдение
„Второ, Унгария от известно време не получава руски петрол, защото знаете, че петролопроводът „Дружба“ беше блокиран от украинците преди няколко месеца. Отделно от това още преди това украинците го бяха принизили до може би от порядъка на 10-15% от неговия капацитет. Иначе казано унгарците захранваха своите индустриални мощности с не повече от 10-15-20 процента да е било максимум руски петрол, всичко останало идваше като внос.“
Нашата аргументация
Не е вярно, че преди блокирането на петролопровод „Дружба“ Унгария е получавала около 20% от петрола си от Русия. Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията Изт. 1 (стр. 7), към 2025 г. около 90% от използвания в Унгария петрол е с руски произход.
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
Говори сега (връзка)
Дата на излъчване
2026-04-04
Минута на изказване
12 мин.
Невярно твърдение
„Българският лев беше незаконно премахнат от 1 януари. Следователно това, което ние в момента сме записали в нашата програма, „България 1400“ се казва, е възстановяване на българския лев. Не е референдум и ще ви кажа защо. Защото влизането на България в еврозоната беше незаконно. Първо, дефицитът трябваше да бъде максимум 3%. Той беше 3,1% по данни на самото Министерство на финансите. Преди два месеца излязоха отчетите.“
Нашата аргументация
Не е вярно, че България не е изпълнила маастрихтският критерий за бюджетен дефицит. В Конвергентния доклада се цитира бюджетен дефицит от 3,0% за 2024 г. и очакван дефицит от 2,8% за 2025 г. и 2026 г., като това е прогнозата на самата Европейска комисия (изт. 1, изт. 2). В действителност прогнозата за 2025 г. не е изпълнена, като бюджетният дефицит в края на годината възлиза на 3,1% от прогнозния БВП или 0,1% над Маастрихтския критерий (изт. 3). Това, обаче, не е релевантно за валидността на Доклада за конвергенцията (публикуван през април 2025) и няма отношение към законосъобразността на приемането ни в еврозоната.
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
Говори сега (връзка)
Дата на излъчване
2026-04-04
Минута на изказване
15 мин.
Невярно твърдение
„Каква е концесионната такса в България в момента? Знаете ли? Процент и половина. На практика нищо. Колкото получаваме в момента от богатството на златния добив, толкова ще получаваме и от това. Така че шистовият газ категорично не трябва да бъде допускан за добив в България.“
Контекст на изказването
Концесионните такси, които България би получавала за евентуален добив на шистовия газ
Нашата аргументация
Не е вярно, че концесионната такса в България е 1.5%. Според Наредбата за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства (обнародвана в Държавен вестник на 30.01.2026 и основа за определяне на таксите при сключване на бъдещи концесии) концесионните такси имат различни диапазони и се определят според различни променливи. При златото диапазонът е 2-6% (изт. 1, прил. 1), а при природния газ той е 3,5-35% (изт. 1, прил. 3).
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
120 минути (връзка)
Дата на излъчване
2026-04-05
Минута на изказване
10 мин.
Невярно твърдение
„Нали знаете за миналата година колко задлъжня България? Като тук влиза не само публичният външен, публичният държавен, но и частният външен дълг. (…) Аз ще го кажа в Евро – 17,7, значи 17 милиарда и 700 милиона Евро за една година. Това е най-крупното еднократно увеличение на българския държавен и частен дълг от десетилетия насам.“
Нашата аргументация
Не е вярно, че България е задлъжняла със 17,7 млрд. евро миналата година. Г-н Костадинов говори за увеличението на брутния външен дълг (комбинирания външен дълг на държавния сектор, централната банка, вътрешнофирмено кредитиране и др. - изт. 1). 11,16 млрд. от тези 17,7 млрд. евро са нов пасив на БНБ, който не представлява същинско теглене на заем. Това е еднократен счетоводен ефект върху баланса на банката заради въвеждането на еврото и не е задължение, което трябва да бъде връщано в бъдеще (изт. 2, Article 4.2).
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
120 минути (връзка)
Дата на излъчване
2026-04-05
Минута на изказване
2 мин.
Невярно твърдение
„А пък цената на масовия бензин вече устойчиво е над 3 лв.“
Нашата аргументация
Не е вярно, че средната цена на „масовия бензин“ (А95) е била „устойчиво над 3 лева“ към момента на говорене (05.04.2026). До тази дата максималната стойност на средната цена за литър на А95 се е равнявала на 1,48 евро (Изт. 1 и Изт. 2) или 2,89 лева. Въпреки че разликата между реалната стойност и тази, която изнася г-н Костадинов не е голяма, е невярно да се твърди, че цената е надхвърлила „устойчиво“ (за некратък период или многократно) въпросната граница от 3 лева за литър, тъй като към момента му на говорене това не се е случвало нито веднъж.
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
Здравей България (връзка)
Дата на излъчване
2026-04-08
Минута на изказване
9 мин.
Невярно твърдение
„И това не го казвам аз, това го казвам министърът на финансите, който изкара отчет, с който стана ясно, че миналогодишния бюджет е с 3.1% дефицит, а не с 3%, което означава, че ние не сме изпълнили един от трите критерия.“
Контекст на изказването
За изпълнение на условията за прием на България в Еврозоната.
Нашата аргументация
Не е вярно, че България не е изпълнила маастрихтските критерии за бюджетен дефицит. В Доклада за конвергентицията на Европейската централна банка и Европейската комисия от юни 2025 г. се цитира бюджетен дефицит от 3,0% за 2024 г. и очакван дефицит от 2,8% за 2025 г. и 2026 г., като това е прогнозата на самата Европейска комисия (изт. 1, изт. 2). В действителност прогнозата за 2025 г. не е изпълнена, като бюджетният дефицит в края на годината възлиза на 3,1% от прогнозния БВП или 0,1% над маастрихтските критерии (изт. 3). Това, обаче, не е релевантно за валидността на Доклада (публикуван през април 2025) и няма отношение към законосъобразността на приемането ни в еврозоната.
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
Лице в лице (връзка)
Дата на излъчване
2026-04-14
Минута на изказване
4 мин.
Невярно твърдение
„Загубите, които в момента имаме, примерно да кажем от войната в Близкия изток, могат да бъдат преодоляни с вдигането на санкциите срещу Русия и създаването на прагматични търговски отношения, такива, каквито имахме до 2022 г. И това ще ни позволи да, пак казвам още един път, да намалим цените на горивата с до 40%. От там можем да намалим и цените на всички стоки, до голяма степен и цените на услугите в страната. Защо не го правим? Защото просто на нас това не ни е позволено, тъй като България не е независима държава. Постоянно ни обясняват и ни казват, че това няма как да стане, защото Европейската комисия не разрешава, което е лъжа, тъй като само преди около по-малко от месец бяха вдигнати санкциите срещу Русия за закупуване на части за АЕЦ Козлодуй.“
Нашата аргументация
Не е вярно, че можем едностранно да прекратим санкциите по отношение на купуването на нефт и газ от Русия. Това е ясно описано от Регламент (ЕС) № 833/2014 (Изт. 1, чл. 3м, чл. 3ма, чл. 3са). Дерогацията, която се гласува от парламента, засяга членове 3ж, 3и, 3к, в които такава е предвидена за случаи свързани с преработване на гориво в ядрени мощности с граждански цели. Иначе казано, има предвидена възможност за дерогация по отношение на доставката на резервните части за АЕЦ Козлодуй (изт. 2). Няма предвидена такава за вноса на нефт и газ.
Източници
Кандидат
Костадин Костадинов (Възраждане)
Предаване
Лице в лице (връзка)
Дата на излъчване
2026-04-14
Минута на изказване
9 мин.
Невярно твърдение
„Нали помните, че аз тогава поисках да отида на един Съвет по национална сигурност, на който не бях допуснат в противоречие с закона и Конституцията. След това и тогава казахме, че искаме, като не искат да ни пуснат на Съвета по национална сигурност, поне да ни дадат възможност да преговаряме от името на държавата.“
Контекст на изказването
Костадин Костадинов не е допуснат до Съвет по сигурността на 28.02.2026
Нашата аргументация
Не е вярно, че недопускането на г-н Костадинов до заседанието на Съвета по сигурност на 28.02.2026 г. е в разрез със закона и Конституцията на Република България.
Според чл. 8, ал. 6 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (Изт. 1), по покана на председателя на Съвета по сигурността, могат да присъстват народни представители. Такава покана не е отправена към г-н Костадинов, съдейки по изявление на Министерския съвет, отразено в медиите (Изт. 2), което гласи, че са били поканени само постоянните членове на Съвета по сигурността. Постоянните членове могат да се намерят в Изт. 3.
Конституцията на Република България установява само Консултативния съвет за национална сигурност в чл. 100, ал. 3 (Изт. 4, изт. 5), но не и Съвета за национална сигурност, следователно недопускането на г-н Костадинов не е в разрез с Конституцията.
Източници
Кандидат
Асен Василев (ПП-ДБ)
Предаване
Тази сутрин (връзка)
Дата на излъчване
2026-04-17
Минута на изказване
16 мин.
Невярно твърдение
„Трябва да направим това, което направихме 22-ра, 23-та, 24-та, пак с голям антикризисен пакет, за да можем да продължим да наваксваме към Европа и малко от малко да се оправят доходите, а не както сега са тръгнали назад заради последното управление на Желязков.“
Нашата аргументация
Не е вярно, че доходите на българските граждани са „тръгнали назад“ по време на Кабинета Желязков. Средният годишен общ доход за 2025 е 14 403 лв , а за 2024 г. – 12 857 лв, което е ръст от 12% в номиналната стойност (изт. 1, таблица 1). Реалният доход на лице от домакинство (т. е. номиналният доход, дефлиран със средногодишен индекс на потребителските цени) също расте (изт. 1, таблица 2).
За сравнение, ръстът на разходите е 8.1% (изт. 2).
Вярно е, че има забавяне на ръста на приходите (12% спрямо 18 % предходната година), но предвид горестоящата информация не е правилно г-н Василев да твърди, че доходите „са тръгнали назад“.
Източници